Токио, Япония

Вече бях там. Не бях идвал в страната на изгряващото слънце сигурно от 400 години. Бях я позабравил. Винаги е приятно когато отидеш толкова надалеч. А и тук има прекрасни азиатки, винаги съм ги обичал, а и имат много вкусна кръв! Тук ще се настаня в някой модерен мезонет в центара на града. Ще си намеря някаква работа, ще се опитам да живея като нормален човек. Искам да имам връзка с някоя хубава японка и накрая да я убия жестоко. Точно както направих миналия път.
Кофти само че преди знаех езика им, сега почти нищо не знаех на японски. Но все някак щях отново да го науча, уча се бързо.

Мина вече 1 година откакто съм тук. Знаех си че ще ми хареса. И най-странното е че намерих любов. Доста съм потресен от този факт, чак сега си давам сметка. Тя се казва Китсу и съм женен за нея от почти вече 8 месеца. В началото мислех просто как ще я убия, но после нещата се промениха. Сетивата ми на вампир са почти премахнати. Станал съм почти човек. От известно време дори не се храня с човешка кръв. Станал съм слаб, но това не ме интересува докато Китсу е с мен!
Мистик Чърч не ми липсваше, но чувствах че исках да се върна там, може би след още 1 година. Ще прекарам още малко време тук за да се променя колкото се може повече. Дори тук имам нормална човешка работа, архитект съм! Това толкова ми липсваше.. И когато се върна в онзи град ще покажа на всички че Валентино не е вече онова чудовище. Ще се опитам да се реванширам за всички хора, които съм убивал там. Ще взема и Китсу с мен там. Вече не мога без нея. Тя е прекрасна. Но също така още не знае че съм вампир.

И ето как мина още една година откакто бях тук. Нещата вървяха идеално докато Китсу не поиска дете от мен, опитвахме, но така и не успя да забременее. Тя все още не знае за мен и това я кара да си мисли че проблема е в нея. Депресирана е, опитвах се да я успокоя но без успех. Казах й че може би една промяна ще й се отрази добре и тя прие предложението ми да отидем в Мистик Чърч. Бях леко напрегнат дали някой от старите ми познати още е там и как ще реаргира като ме види, но времето щеше да покаже.
Стегнах куфарите и вече излитахме от Токио.