Париж,Франция

Париж,градът на любовта и разни други глупости

Offtopic:Хахахаха аз наистина съм бил там откъдето е правена снимката

и аз,ама като малка ;д;д;дд
та:


Всъщност тичах до тук.Имах толкова много енергия.
Да се върна в родния си град беше меко казано болезнено.Преди да избягам,животът ми беше доста розов.Защо ми трябваше да го правя?Заради едното глупаво решение ми се налагаше да крада постоянно,за да оцелявам.И всъщност заради всичко това се бях превърнала в чудовището,което бях.
Запътих се към апартамента на родителите си.Стигнах до блока-беше малък и невзрачен,в един от най-бедните квартали на Париж.
Беше нощ,затова сигурно спяха. Почуках на вратата,като едвам се сдържах да не се разплача. Отвори майка ми.Отначало като ме видя не можа да каже нищо.
-Лили?-Прошепна.-Лили,това ти ли си?-Започна да плаче. -Густав,ела да видиш кой е дошъл!
Густав беше баща ми.След малко и той дойде.
-Лили-За първи път го виждах да плаче.Милият той.
Влязохме вътре,а те през цялото време не спираха да повтарят името ми.
-Спрете.Спрете за малко.-Толкова много мразех това,което щях да направя.Първо погледнах майка си в очите и разширих зените си.
-Ти нямаш дъщеря.Умряла е при раждането. Мен не ме познаваш. Няма никаква Лили-всичко е било един сън.
След това повторих същото и с баща си,и не спирах да плача.
-Хей,коя си ти?Какво търсиш тук?Излез бързо,излез-Викна майка ми,а аз излязох бегом от вкъщи,като точно в момента исках да се самоубия.
Трябваше да го направя,един ден те щяха да умрат-по-добре да спрат да се тревожат за дъщеря си,която вече не е същата и никога няма да бъде.

Реших,че градчето Мистик Чърч е прекалено малко за човек като мен,постоянно имах нужда от кръв.
Имах нужда и от подновяване на гардероба,а всичко тук беше безплатно-просто въздействах на продавачите в магазините.
Затова реших да дойда в родният ми град-Париж.